ЛЪВИЦА В КЛЕТКА

web | Лабиринт

Де е смисълът на битието -
тя не пита, знае го с кръвта.

Слънцето сърдито да кръстосва
от зори до заник в клетка,
железа да му оскубват гривата.
С надзирателско око луната
през ръждива мрежа да следи
вас, царете на простора.
Целите да сте нажилени
от очи - гъмжащи кърлежи.
Търсен водопоят на съня
вместо жаждата да угаси,
да разпалва забранените
мириси на Свободата.
А любов от липса на небе
под надзор да ражда роби.
И родът да се изражда.
Не! Родилен рев раздира
звездната решетка на нощта.

Да прескочиш себе си -
се изисква лъвски слок.

С първа майчина прегръдка
рожбите ще удуши.
Ще разкъса с нокти
собственото си сърце.
Млякото й ще се пресече
като камъни в гръдта -
няма да закърмя робска мъка.
Премалняла, с рукналата кръв
тя ще пусне слънцето на воля
из саваната сънувана.
И палач, и цертва, и родилка,
сляла раждане и смърт
с висша мяра за Живот...
А градът околовръст ще тътне,
сляп и глух, назад-напред
ще снове от светофар до светофар,
сякаш звяр в капан.

Страшно ти с очите на лъвица
в клетката ще светкаш, Свобода.

1986